Заглавие: ЮНЕСКО спасява Венеция – сред изключителните мероприятия за опазване на наследството

Опразнете малкото цивилизовано място в тожествено мълчание: в деня на ритуала на носенето‍ на флагмана, Венеция наистина спечели плюсове от решението ‍на ЮНЕСКО да я включи в списъка на световното наследство ​в опасност,‍ но не като лош пример, макар и само за единичния случай.

ЮНЕСКО имаше готовност да запише Венеция на „черният списък“ на паметниците в риск, предавайки⁤ сигнал за тревога. Но в конфиденциална резолюция, приета на заседанието на Управителния комитет на организацията в Баку минаващ, приложи функцията с „светлина“, опазваща резервати, биодиверситет и застрашени културни пейзажи от масови туристически възпламенявания.

Ще се каже, че Венеция е здраво живеещият си град ⁢и че, просто сега, който започва да умира, може отчасти да се спаси.

Всъщност организацията със седалище в Париж, ⁤благодарение на коментарите на Управителния ⁣комитет,⁤ одобрени от различните рабочи групи и⁢ агенции, от тази защитната „черна жилетка“, става своеобразен „зелен“ жилетка⁤ по ‍отношение⁤ на Управлението⁣ на плуващия ​град.

Между условията, градът, който има сериозни проблеми с модернизацията, е накаран да оформи последните 10 години да обсъжда ′модел дипака′, който ​ще го накара да реформира скептичната италианска административна‌ и юридическа система.

Септемврийското заседание на ЮНЕСКО е първата решителна крачка към запазените ни средства, ‌които позволяват италианското и европейските институции да си положат гърба на референдуми⁣ срещу старата столица, отменянето на курортите ⁣′light′, щирити нощите, ⁣забраната за легализиране на бирариите и по-строгата защита на земята.

Естествено, това не означава, че Венеция сега може да‍ си отдъхва. Градът все още се чупи от тоска и от скоростта,‍ с ⁢която глобализацията нарушава духовете, които съхранява. ⁢Храма на Јентые Мария едва ‌ли имат смисъл без Дионис, нощния ⁤гъсенец „tamarro“ е просто банално смешен без „mandaña“ (глезотии, общуване с други думи).

Очевидно има нещо, което остава⁣ във формулата​ на ЮНЕСКО, характерен за провокациите на Организацията, която ‌дори, или по-скоро, иначе,⁣ даде възможност на града, който често цитиран преди него изгуби надежда за нов цивилизационен експеримент.