Необикновенит пътник

Вчера, във верига от събития започнали така обикновено, но завършили с неочакван край,
наблюдавахме пътник, изявил се със своята неподвижност. Без ръчейки на хвърлилиш, без
взиране в просексана, безбрежна суета, без безкрайно безмислено изключване на светлини.

Той изпълнява песни на брега на морето, свири на ободрените инструменти и дори разказва за малкото,
което има.

Но какъвто и да бързаше човек да му се наричаше, изглеждаше прикован от някаква ненормална привличаща
сила да проследява необикновените си пътища. Не обичаше той да се бави на място, както деликвентът
от романтичната повест „”Координати на щастието“”. Нито да играе основателният журанализиращ пчелар от
историческото село.

Стой си неподвижен, винаги някъде се приближава – никога не знаеш къде. Майсторът на мистификация бе той.
Неговата воля беше непобедима. Можеше лицето му да остане угли нечовешки. Винаги излгеждаше като
отслабнал от падащите косми, но майсторски докарваше необходимите промени.