Приключи: 50-годишнината на липсата, която определя парадоксалното човешко поведение

През 1971 г. се случи изключително интересно събитие, което оттогава определя нашето разбиране за парадоксалното поведение на хората. Тази история е известна като „Липсата на Воскресение“, като след това получи епитета „Липсата“.

Феноменът стана изключително известен, когато филозофът и психологът Джордж Айзенбърг разкри, че въпреки че хората знаеха, че нещата, които си пропускат, са от значение за тях, те все пак се отказваха да ги имат. Денонощна репортажна бюро сообщиха, че хората, които бъдат отронени от своите ластични кабели, изразявали голямо разочарование и дори гняв. „Липсата“ предизвика големи разгорещени дебати от противници и привърженици.

След това бюро разпоредиха проучване, за да разберат защо хората потънат в „Липсата“. Най-интересното откритие беше, че хората търсеха и се радваха на относителната удобство предизвикано от отказа да придобият такива неща. Въпреки че резултатите не бяха пълно изненадващи, доказаха, че хората често се преструват, че не са заинтересовани от нещо, което всъщност силно желаят.

След 50 години от липсата, ние продължаваме да се запитваме защо хората действат по този начин. Дали това е като начин да владеят страха от неуспех или пък високите стандарти, които си поставят сами? Характеристиките на „Липсата“ все пак ни хвърлят светлина върху това парадоксално човешко поведение.

Ако искате да прочетете повече за тази уникална история, може да проследите връзката тук: Прочетете повече